Georgi Koshov's place on the web

9 часа в самолет не са хава, дори той да е Airbus A-300. Левият ми крак на дава никакви признаци на чувствителност, а Efes Pilsen на 7 километра височина има някакви доста странни свойства.

Китайското посрещане беше леко глуповато, тъй като явно Английският не е приоритет на тези географски ширини, но за сметка на това, пътуването до Tianjin беше доста изчерпателно.

Спокойно мога да заявя, че по-озеленена страна не съм виждал в живота си. Няма метър, който да не е засаден с дървета и храсталаци, само и само да се бори глобалното затопляне, предполагам. Наистина вече се чувствам дребен и нищожен под жилищните комплекси тук, да не говорим за мащабите на пътната мрежа, броя на хората наоколо и тн… Но въпреки това, линията Пекин-Тянджин остави някакво чувство на задоволство в душата ми… все пак това си е сбъдната мечта, която hopefully тепърва започва.

Университета се оказа малко по-голям от жк. Тракия, но за състезанието си имаме отделена секциика и някак си забравям за мащабите навън.

До одеве ядохме истински китайски манджи и се мъчих да усвоя древното изкуство на яденето с клечки, ама уви :/ За мое успокоение и гид-ката ни не успя да научи как се говори на Български

Единствения проблем (освен предстоящия турнир) е, че нямам батерии за камерата и снимки от Китай за сега няма, но утре убещавам да post-на и снимков материал.

При мен вече е 22-и, тъй че кажи-речи съм напред във времето, но след 24 часа по летища това е писането, на което съм способен… до утре!

Tagged China, IYPT, NanKai University, Tianjin, win :P