Не съм съвсем сигурен как ще изглежда Пловдив след привикването с тукашните мащаби, но явно ще трябва да разбера много скоро… Едно от малкото предимства на града на тепетата е наличието на бира зад всеки ъгъл. Истината е, че този аспект от арабската култура започва да ме мъчи след близо две седмици тук, особено на вечерните party-та, които въобще не липсват последните дни.

Може би най-доброто събитие от цялото WSDC беше пустинното парти. В общи линии тръгнахме с рейсове от хотела и стигнахме до едно място, което спокойно може да се класира като ‘in the middle of nowhere’. Шосето просто преливаше в пустиня, насякъде около нас имаше коли, джипове, бъгита, парапланери и какво ли още не. Ако някоя кола не можеше да изпревари от ляво, просто навлизаше в пустинята и го правеше от дясно.

От там ни взеха с 15 бели джипа, Toyota hilux за любопитните, при което се оказахме на края на кордона с най-болния шофьор… Пича просто реши, че не харесва маршрута на водача и ни прекара през всичките дюни, като на моменти страничното стъкло, до което бях аз, сочеше посока долу. Караше с нещо от типа на 100-110 из пустинята а джипа не даваше никаква индикация на затормозеност.

В крайна сметка малко развеселени, повече уплашени и най-вече раздрусани стигнахме до още по-дълбоки среди на нищото, къде зад една дървена ограда бе локацията на party-то. Арабски dj (доста слаб), камили, duneboarding и много шоу. Нещата, които бяха на наше разположение просто не могат да се изредят… В снимките съм се опитал да загатна част от тях, но не съм съвсем сигурен, че съм успял.

Проблема или пък хубавото беше, че това въобще не бе всичко. Последва посещение до Музея на Ислямското Изкуство – гигантска сграда, за предназначението си, на необикновенна позиция с една от най-интересните и впечатляващи експозиции, които съм виждал до сега – перли… На едно място бяха събрани едни от най-впечатляващите експонати, от най-големи до най-малки, от най-скъпи до най-обикновенни. Дори имаше възможност да се разглеждат различни интересни експонати през няколко доста странни стереоскопични микроскопа, които създаваха уникален 3d ефект.

Останалата част от музея бе по-обикновенна в сравнение с видяното, но все пак достатъчно впечатляваща. Интериорното решение на самата сграда, обаче, надмина доста от очакванията ми. Целия музей бе декориран в стъкло, мрамор и дърво (не успях да го локализирам особено, но беше скъпо и луксозно). В фоайето имаше 15-метров прозорец с директна гледка към залива и небостъргачите, на които се радваме и от хотелската стая.

В общи линии не може да не се отбележе яркия контраст между реалната липса на култура в Катар и опита да се генерира такава. Истината е, че емирството не се различава с почти нищо от коя да е друга арабска страна, няма особено впечатляваща история, според моето скромно мнение, но културата е издигната на пиедестал и се промотира по всевъзможни начини. За тези, които ще ме упрекнат за този коментар, само ще кажа, че не са гледали колко неадекватно танцуват катарските мъже “традиционния” боен танц. На определени моменти дори се забелязва, че държат мечовете като вилици -  с три пръста, но това не пречи преди всеки дебат да ни зареждат с катарски боен устрем…

Със сигурност magnum opus-ът на тази Катарска приказка беше вечерта на 14-ти февруари, когато имахме шанса да слушаме на живо Виенската Филхармония. Оказа се, че сме сред малкото дебатйори записали се за това събитие насред новопостроения учебен комплекс на Qatar Foundation. Концерта се дължеше на доброто желание на емирата на Катар, която бе осигурила и нашите покани.

Тук предполагам, че доста ще се запитат, а аз от кога слушам класическа музика… Е при подобно изпълнение, на такова място, с такива емоции и толкова адреналин, няма как да не слушам. Самото място на провеждане имаше една магична елегантност. От всички страни сцената бе обградена с вода, абсолютно симетрично на нея се намираха двата коридора с червените килими, които се виждат на снимките, както и пространството за коктейла. Самия концерт бе от две части: Симфония номер 6 на Бетовен и La Mer (Морето) на Клод Дебюси, по-известна като началната музика от Star Wars

Няма да се опитвам да опиша чувството, което изпитах там, тъй като литературните ми способности са далече от нужните за подобна задача, но може да се каже, че беше вдъхновяващо.

Иначе ако някой се е притеснил, все още слушам електронна музика и сме на Carl Cox на 17-ти, но това разнообразяване ми дойде наистина добре.

След малко заминаваме за традиционния арабски пазар Souq Waqif, където се надявам да намеря нещо по-местно за купуване, тъй като в мола имаше главно лукс и световни брандове. За сега ще приключвам с писането и ще се подготвям за потегляне, все още коментарите са препоръчителни и най-тържествено обещавам, че това няма да е последния пост от Катар!

WSDC успява да представи нови и нови изненади във всеки ден от престоя ни в Катар. Мащабите и размаха на събитията граничат с пределите на фантазията. Факт е, че още през първия ден  се питахме какво повече може да постигне човек в живота си, от това да види и преживее нашите дни тук.

Естествено, навлизайки в дълбините на този склон лавината от чувства и емоции ни връхлетя с пълна сила. На моменти спокойно може да се каже, че чувствах как тя ме е настигнала и се опитва да превземе контрола над случващото се. За късмет вече свиквам със свития стомах, липсата на сън и непрестанното напрежение. Поуките летят една след друга а наученото едва ли може да се сравни с много от преживяното преди.

Едва ли е нужно да описвам в детайл удоволствието от срещата с хора от над 55 страни по целия свят. Всеки от тях има своите плюсове и минуси, всеки показва един характер, а крие значителното и все пак е тук и помага за случващото се.

Ако трябва да говоря в детайл за събитията трябва да спомена невероятната организация. Над 500 човека се менажират с изключителна лекота, а гафовете просто липсват в домакинските действия.

Всички сме настанени в хотел Mariott, в южната част на столицата Доха. Хотелът е пет-звезден и осигурява гледка, която може да се сравни само с върховете на Пирин и Юлското слънце Точно срещу нашата тераса, на един залив растояние е тъй наречения New Doha Centre, или кварталът с небостържачите! Имахме шанса да ги видим както в близост, така и по вода, на малки корабчета в залива.

Друга атракция, която имахме шанса да посетим, е изкуственият остров „Перлата” (Гюмюш, anyone!). Всъщност това е върхът на Катарския лукс, създаден да се конкурира с мащабните проекти на Дубай. И в дейстителност успява! Според гидът, Перлата има най дългото яхтено пристанище в света – 3,5 км. Апартаментите почват от 1 милион долара, а в задния им двор са представителства на Ferrari, Rolls-Royce и Армани.

Утре ни предстои малко почивка, която смятаме да уползотворим с къпане в залива и пълен айляк, а вечерта ще можем да се качим на камили в пустинно сафари.

Вече не съм сигурен какво да очаквам от Катар и хората му, но със сигурност това ще са все хубави неща

Оставям снимките сами да говорят за себе си и shut down-вам с надеждата скоро да пиша пак с добри новини!

С нов сайт, нови сенки под очите, и най-накрая на път да мирясам. За първи път от близо 3 години успявам да си построя един що-годе цялостен сайт, който маркира начало на портфолиото ми и чрез който смятам да рекламирам (пък дано и продавам) труда си.

Нямаш си представа какво удоволствие е да видиш как най-накрая нещата просто работят, да се почувстваш доволен от дизайна и да не ти се иска да човъркаш още нещо! Това, естествено, не значи, че спирам да работя по този проект, но поне тази нощ ще поспя малко…

В следващата седмица имам сериозното намерение да пиша активно, тъй като ще бъда в Доха, Катар на международния турнир по дебати WSDC с Георги и Милен от нашия випуск. Ако имам късмет, програмата ще бъде по-спокойна от тази в Китай и ще мога да пиша по-ясно и смислено, отколкото миналата година. Надявам се на твоите коментари и този път ще се постарая да отговарям!

Ето и няколко думи за самия сайт

Главната страница е чист Flash и смея да твърдя, че е 100% мое произведение. Това включва и фуутъра, който е базиран на снимки от планините около Китайската Стена, които направих миналото лято.

Страницата ползва база данните на WordPress блогът, който седи зад всичко това. Цялото съдържание се зарежда динамично и в действителност може да предложи доста повече възможности от това, което се вижда на пръв поглед

Главната концепция в сайта беше бързината и лесната навигация, именно за това липсват всякакви утежнения и ненужни елементи. Важно е, че постигнах тази цел и в крайна сметка swf-то тежи само 93k!

Самият блог, от който четеш този текст, е със скин, базиран на тема от Андреа Мигноло , също така претърпяла известна модификация от моя страна.

Бъдещето на сайта не е особено ясно, но смятам, че на този етап вече мога да си позволя да говоря за плановете си. Първата цел в списъка ми е да интегрирам 3d галерията, която написах миналата есен, като портфолио. Имам и няколко идеи за различни air апликации, които също може да намерят тук своя дом!

Втората ми цел по адрес на този блог е да се заема по-сериозно с писането и да възвърна старите му позиции в google. Току-виж един ден той да се превърне в средище са Flash дискусии! А и не само…

Скоро ще намеря време и ще доразвия Flash галерията си, за да мога да качвам снимки от различни походчета из планината и разходки из дебрите на алкохола Всъщност едно ЦЪК би те отвело към малко демо по въпроса…

Е, по Радио Nova започнаха да пускат твърде jazz парчета за моя вкус, тъй че смятам да приклювам тук и сега Ще се радвам на всякакъв отзвук по адрес на новия сайт, включително и критика!

До скоро…

P.S. Специални благодарности на Гери за градивната критика и редакцията, явно съм твърде неграмотен в малките часове на денонощието…

Миналия уикенд, обаче, представляваше едно много добро бягство от реалността. Какво по-хубаво от 3 дена в планината, преплитащи походи и релакс в басейна…

За по-бавно ориентиращите се, ще вметна, че за времето, прекарано в Боровец, успях да покоря връх Мусала. Доста размишления дебнат в засада над епитета “покорявам” , но ще ви спестя и тях. Пиша тук главно, защото доста хора споделиха, че очакват още из тези страници, а и понеже водя активна политика за борба с простотията и спама из Facebook, което ме оставя без терен за споделяне на снимки и впечатления.

Enjoy.

Впечатления имам много, коментари – още повече, но няма да и товаря с такива не – поне не сега.

Малко ме е яд, че не можах да изпълня целта, която си бях поставил, да пиша всеки ден от Китай. Но за сметка на това смятам да нашиша един мега пост с разкази, който надявам се ще ви ориентира достатъчно.

И така, България се класира на 4-то място в състезанието. По точки всъщност сме 17-ти от 29, като още 2 единици от нашите 150 щяха да ни осигурят медал… но уви. Моите участия могат да се сумират в една презентация (7. Skateboarder) и две рецензии. Нямам точна статистика, но 9-тката ми на презентация все още е най-високата оценка за отбора. Дали съм доволен от резултата е един съвсем различен въпрос.

Преди около 24 часа бях готов да пиша тук с думите “Все пак ще си останем Middle East за повечето хоора”. Не че не седя зад това изказване, но вече ядът ми мина и започнах да мисля малко по-трезво. Истината е, че си взех поука и ако догодина се окажа сред редиците на националния отбор, гарантирам ви – ще будем по-напред.

Нещата се оказват едновременно доста сложни и елементарни. Някой страшно малки неща имат огромно значение, а други невъобразими граници остават невъзможни за преудоляване (например ограниченото мислене на западния член на журито).

След състезанието отделихме един цял ден на Китайската стена и трябва да ви кажа, че си струваше… Всъщност изкачихме втората най-висока кула в цялата стена, кояато се намира относително на южния край на стената. Въпреки, че височината й не се оказа толкова впечатляваща, колкото очаквах – цялостната тръпка да бъдеш там наистина е неописуема.

На връщане отново видяхме нечовешкото Пекинско летише и естествено аз изкупих половината магазини, но предвид факта, че се прибрах с 6 различни вида черен чай от трите края на света, мисля че няма от какво да се оплаквам…

В нещо като финално изречение искам да благодаря на всички, които писаха коментари и бяха морално с мен. Благодаря за счупените от стискане палци и се надявам, че и навас ви е било приятно да чете малкия ми “дневник”. Блога няма да спре да съществува и ще се опитам да поствам все по-интересни неща, тъй че не спирайте да го преглеждате. Надявам се скоро и сайта да бъде завършен, тъй че от вас само се иска желание за участие. Който има предложения и съвети може да пише както коментари, така и лични съобщения.

Thank you!

Всъщност, ако трябва да характеризирам, оставих опнента без глас и въпроси. Това не попречи на австрийката да ми даде 5-ца, но все пак взех и първата 9-ка за отбора. Няколко човека признаха днес, че не са виждали такава разлика в оценките до сега във формата

Тъпото беше, че журито наложи решението на техните отбори и някак си не посрещнах очакванията им, но щом успях да изведа председателката извън нерви и не успя да ме убори в спора след кръга, съм доволен.

Сутринта естествено се… нека кажем, поомазахме и стигнахме до 21-во място, но сега отново сме на заветното 17-то!

Утре ще лепкаме Китайците и имам сериозното намерение да се залепим на 13 място…

Всъщност, по въпроса за заглавието… днес получих нещо, като дежа ву, след като осъзнах, че когато искам да ми дадат задача номер 7. Скейтборд - те веднага ме предизвикват на нея… Всъщност нещо подобно се случи и на националното състезание, тъй че явно имам някакви свръх способности

В общи линии, това е от мен в този час и… така…

Чао

Edit: до преди 2 часа, когато дойде дългоочакваният дъжд! Сега навън гърми, мирише на блато, но все пак е по-добре, да не кажа екстра…

Първия кръг мина, Австрия и Чехия са в миналото. Аз естествено се разписах първи, като reviewer и обрах 7-ците, което, според журито, било много добра оценка Оо…

Вярно, че сме 17-ти във временното класиране, но и утре е ден, а на мен вече ми мина притеснението и минавам на айляк мууд

Най-веселото е, че единия от Австрийския отбор се оказа българин и то презентатор на задачата ми от българския кръг…

Всъщност деня протече по-някакъв доста интересен начин, встрани от състезанието. Като за начало имаше слънчево затъмнение, а смога тук е толкова плътен, че можеше да го гледаме без очила

Откриването беше леко скучно, но все пак видяхме кунг-фу с мечове от алуминиево фолио и странна традиционна пиеска…

До одеве се мъчех да разгадая логиката на китайския език с гида ни, но явно, че тя липсва (think) Поне за първи път успях да говоря на прост Английски, който да разбере и някак си чувствам задоволство от напредака в Българо-Китайската дружба…

За първи път остана малко батерия за апарата и включвам в пост-а и снимков материал…

Това е от мен за сега, вие пишете коментари и критики и… see you in Bulgaria

Китайското посрещане беше леко глуповато, тъй като явно Английският не е приоритет на тези географски ширини, но за сметка на това, пътуването до Tianjin беше доста изчерпателно.

Спокойно мога да заявя, че по-озеленена страна не съм виждал в живота си. Няма метър, който да не е засаден с дървета и храсталаци, само и само да се бори глобалното затопляне, предполагам. Наистина вече се чувствам дребен и нищожен под жилищните комплекси тук, да не говорим за мащабите на пътната мрежа, броя на хората наоколо и тн… Но въпреки това, линията Пекин-Тянджин остави някакво чувство на задоволство в душата ми… все пак това си е сбъдната мечта, която hopefully тепърва започва.

Университета се оказа малко по-голям от жк. Тракия, но за състезанието си имаме отделена секциика и някак си забравям за мащабите навън.

До одеве ядохме истински китайски манджи и се мъчих да усвоя древното изкуство на яденето с клечки, ама уви :/ За мое успокоение и гид-ката ни не успя да научи как се говори на Български

Единствения проблем (освен предстоящия турнир) е, че нямам батерии за камерата и снимки от Китай за сега няма, но утре убещавам да post-на и снимков материал.

При мен вече е 22-и, тъй че кажи-речи съм напред във времето, но след 24 часа по летища това е писането, на което съм способен… до утре!

За някакъв невероятен късмет ни пуснаха из Истанбул и 4 часа обикаляхме, тъй че вече мога да се похваля, че съм бил в Света София, пил съм черен турски чай (както и че притежавам половин килограм ).

Всъщност се оказа, че градът е страшно приятен и си заслужава една по-обстойна обиколка. Но това по-нататък…

Всъщност след 5 минути трябва да се чеквам, тъй че за сега ще сложа още няколко снимки с възможност за ъпдейт…

Поздрави от Азия ;D

Ако трябва да съм точен на 21-ви в 14 часа, ще стъпим наКитайска земя, в готовност да им покажем какво е физка, или поне с надежда да го направим

И въпреки, че много мразя хвалбите и силните думи, тъй като те значително подпомагат главозамайващото самозабравяне на повечето хора, искам да благодаря за хубавите неща, който доста мой приятели казаха през последните месеци за мен. Hopefully те четат този пост и той отива по предназначение…

Обещавам, че ако имам нет ще пиша редовно от China с новини за прогреса ни…

А ако някой има въпроси, е добре дошъл да се регистрира и да пише коментари тук.

George