Georgi Koshov's place on the web

Ето ме най-накрая на родна земя! Нямате си представа какво удоволсвие можгат да носят тройка кюфтета с шопска салата,  душа вкъщи, допира на клавиатурата ми докато пиша този пост или лириките на Макси Джаз… Китай може да е страна на магическа екзотика, но не е България, не е вкъщи…

Впечатления имам много, коментари – още повече, но няма да и товаря с такива не – поне не сега.

Малко ме е яд, че не можах да изпълня целта, която си бях поставил, да пиша всеки ден от Китай. Но за сметка на това смятам да нашиша един мега пост с разкази, който надявам се ще ви ориентира достатъчно.

И така, България се класира на 4-то място в състезанието. По точки всъщност сме 17-ти от 29, като още 2 единици от нашите 150 щяха да ни осигурят медал… но уви. Моите участия могат да се сумират в една презентация (7. Skateboarder) и две рецензии. Нямам точна статистика, но 9-тката ми на презентация все още е най-високата оценка за отбора. Дали съм доволен от резултата е един съвсем различен въпрос.

Преди около 24 часа бях готов да пиша тук с думите “Все пак ще си останем Middle East за повечето хоора”. Не че не седя зад това изказване, но вече ядът ми мина и започнах да мисля малко по-трезво. Истината е, че си взех поука и ако догодина се окажа сред редиците на националния отбор, гарантирам ви – ще будем по-напред.

Нещата се оказват едновременно доста сложни и елементарни. Някой страшно малки неща имат огромно значение, а други невъобразими граници остават невъзможни за преудоляване (например ограниченото мислене на западния член на журито).

След състезанието отделихме един цял ден на Китайската стена и трябва да ви кажа, че си струваше… Всъщност изкачихме втората най-висока кула в цялата стена, кояато се намира относително на южния край на стената. Въпреки, че височината й не се оказа толкова впечатляваща, колкото очаквах – цялостната тръпка да бъдеш там наистина е неописуема.

На връщане отново видяхме нечовешкото Пекинско летише и естествено аз изкупих половината магазини, но предвид факта, че се прибрах с 6 различни вида черен чай от трите края на света, мисля че няма от какво да се оплаквам…

В нещо като финално изречение искам да благодаря на всички, които писаха коментари и бяха морално с мен. Благодаря за счупените от стискане палци и се надявам, че и навас ви е било приятно да чете малкия ми “дневник”. Блога няма да спре да съществува и ще се опитам да поствам все по-интересни неща, тъй че не спирайте да го преглеждате. Надявам се скоро и сайта да бъде завършен, тъй че от вас само се иска желание за участие. Който има предложения и съвети може да пише както коментари, така и лични съобщения.

Thank you!